Международният панаир на книгата „Интерлибер“ с повече от 300 изложители от Хърватия и дузина други страни беше открит днес в Загреб, предаде хърватската агенция ХИНА.

В речта си при откриването на 46-ото издание на панаира, на което тази година партньор е Унгария, президентът на Хърватия Зоран Миланович отбеляза вековната традиция на хърватско-унгарските отношения и взаимното културно влияние въпреки езиковите различия.

Миланович каза, че особено харесва „здравословния унгарски скептицизъм", добавяйки, че днешна Европа се основава на взаимни различия.

В обръщението си министърът на културата и медиите Нина Обулен Коржинек обяви увеличаване на средствата за книгоиздаване през 2025 г. и създаването на Център за книгата като още един начин за подпомагане на книгоиздателите.

Известният унгарски писател Петер Надаш предупреди за все по-големи

Писател Мигел Бонфоа ще разговаря с българската публика във Френския институт. Събитието е на 11 декември, съобщават организаторите. Днес авторът ще участва в Софийския международен литературен фестивал в НДК.

Във Френския институт Бонфоа ще обсъди романа си „Наследство“ заедно с директора на института Люк Леви и авторката на превода на книгата Павлина Рибарова. Историята проследява френско-чилийско семейство в продължение на няколко поколения. Романът бива удостоен с френската награда на книжарите Prix des Libraires през 2021 г.

Мигел Бонфоа е френско-венецуелски писател. Роден в семейството на венецуелска дипломатка и чилийски писател, той израства между Венецуела и Португалия, където учи в различни френски училища.

През 2017 г. публикува книгата „Черна захар“, която изследва легендите и загадките на Карибите и е класирана сред финалис

Регионалната библиотека в Разград отбелязва Деня на Съединението на България с изложба. Тематичната експозиция под надслов "6-ти септември - Съединението на България" вече е подредена във фоайето на библиотеката. Подбрани са библиотечни материали от фондовете на отдел "Краезнание“, фонд „Редки и ценни”, Заемна за възрастни, Читални, посочиха от културната институция. 

В периода от 1 до 15 септември посетителите могат да се запознаят и да проследят основните етапи на събитието, приноса на княз Александър Батенберг и на отделни личности – Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Чардафон Велики и други, дейността на комитетите "Единство", значението на Съединението за историческото развитие на България и отзвука му в Европа.  Могат да се видят също библиотечни материали от фонд „Редки и ценни” - първото издание на „Чардафон Велики&rdqu

С националната литературна награда „Станислав Сивриев“ е отличен Ефим Ушев – журналист, писател, публицист от Златоград, съобщиха от Етнографския комплекс и общинската администрация в Златоград.  Наградата е връчена на тържествата за отбелязване на 100 г. от рождението на Станислав Сивриев, които са част от програмата на традиционните Делюви празници в Златоград. Ефим Ушев е отличен за издадените тази година негови книги „Избрани страници“ (1-а и 2-а част). 

Радвам се, че и в това време Златоград запазва позицията си на културен център, в който се отдава значимото на хора на изкуството като Сивриев и Ушев, посочи кметът на общината Мирослав Янчев. В словото си при награждаването Ефим Ушев припомни за традицията на литературните дни и празници в Златоград, привлекли в миналото много български поети и писатели, „завинаги спечелени за

Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“ на доц. д-р Владимир Пенчев, съобщават от екипа на музея.

Те отбелязват, че в труда авторът описва една от най-големите колективни монетни находки на този рядък късновизантийски номинал, съхраняваща се във фонда на Националния исторически музей. 

„През периода 1983 – 1985 г., на Националния исторически музей – София на няколко пъти бяха предложени за откупуване значителен брой много интересни сребърни късновизантийски монети от голям номинал (ставратони). Още от пръв поглед стана ясно, че това са части от някаква голяма колективна находка, аналогична на която не се съхранява в нито един от българските музеи“, разказват от НИМ. По думите им музеят е положил максимални усилия да прибере за нумизма